Музейна и кинопедагогика – интегративност в учебния процес
06.06.2023 | Новини
В продължение на два дни - 03-04.06.2023г. клуб „Активно учителство“ проведе изнесено обучение в с. Арбанаси за ролята на музейната и на кинопедагогиката. Те не целят да дублират училищното образование, а да допринесат за повишаване на интереса на учащите се към съдържанието на редица учебни предмети и да формират знания за различни епохи, обекти, традиции.
През първият ден от обучението учителите анализираха задачите, които стоят пред музейната педагогика:
Възпитателни - включване на източниците и предметите на човешката култура в процеса на формиране на нравствени ценности и естетическо светоусещане у детето, възпитаване на позитивно отношение към историята, традициите и техните носители;
Учебни - изработване на алгоритъм за включване на музейната работа в рамките на учебния процес;
Изследователски – формиране на навици и умения за търсене, проучване анализиране на предмети, факти и събития;
Организация на свободното време - предоставяне на способи за културен отдих и развлечения;
Естетически - удовлетворяване на потребността за приобщаване към красивото, създаване на положителен емоционален фон в учебно-възпитателния процес;
Комуникативни – разглеждане на музейната работа като педагогическо средство за формиране на толерантност в детския колектив.
Старши учител Облена Камбурова представи пред колегите възможни варианти за провеждане на урок в музей:
Учителят може да проведе урока сам, като предварително се е запознал с експозицията и с музейните ресурси, които ще използва. Музеят може да предостави работни листове, подбор на текстове или други материали, предварително уточнени с учителя. Музеят е само координатор;
Учителят делегира провеждането на урока на музейния специалист, като той само помага и асистира. Може да използва сценария на музейния урок, за да го провежда сам в бъдеще;
Музейният специалист и учителят работят заедно и методически се допълват един друг. Темата на урока може да промени ходовата линия при разглеждане на експозицията и да погледне на определените за урока експонати от друга гледна точка;
В практическата част на работната среща се разгледаха основните стъпки при проучване на предмет в музея от учениците. Те трябва да опишат физическата характеристика, конструкцията, функцията на предмета, стойността, дизайна му и на кого е принадлежал. Учителите изработиха и различни варианти на Работни листи, които могат да се използват при посещение в исторически, етнографски, природонаучен музей.
Обсъдиха се и възможни варианти на задачи за изпълнение от учениците, след посещение на даден музей: писане на есе, творчески доклад, рисунка, изработване на модел, маска, костюм, разиграване на игри и др.
В заключителния етап на срещата се обобщиха предимствата на музейното образование:
• Обогатява общата култура на учениците и формира осъзнато отношение на подрастващите към културно-историческото наследство;
• Изгражда патриотично самосъзнание и формира чувство за национална гордост;
• Спомага за споделяне на обща историческа памет;
• Подпомага теоретичното изучаване на учебния материал с артефакти;
• Води до постигане на по-високи образователни показатели в училищата;
• Запазва културната идентичност;
През втория ден от обучението старши учител Галина Кателиева се спря на ролята на кинопедагогиката в образователния процес. Тя посочи, че се използват различни модели, форми и методи за възпитание чрез екранните изкуства. Навлизането в ерата на дигиталните технологии доведе до възможността ученикът от роля на зрител да се превърне в кинотворец. Затова ученическите творчески процеси в тази област трябва да включват: изследователски, аналитични, експериментални, практически умения, както и умения за себеизразяване; естетическо разбиране и критична оценка; интелектуални, творчески, интуитивни способности и въображение; и разбиране на връзката между движещото се изображение и други форми на изкуство, дисциплини и практики.
Педагогическите специалисти анализираха трите форми, които биха могли да осъществят в кинопедагогиката: устни, писмени и игрови:
Устните включват: обяснения на учителя преди гледане, обобщение на видяното след гледане; четене по време на час на откъси от публикувана във филмовата литература (за този филм или за проблема, свързан с него); обсъждане след оглед; изгледи-сравнения върху материала на филмовите адаптации.
Писмени форми: рецензии на филма (включително сравнителни рецензии на филмовата адаптация); филмово есе; прегледи; обобщаване на литература за киното; превод на откъс от литературно произведение на езика на филма (опит в написването на сценарий); създаване на училищни кино кътове.
Игровите форми включват: рисунки, колажи по темите на гледания филм; съставяне на сюжет от различен набор от кадри; филмови викторини; филмови турнири между класове и училища; изложби и др.
Обсъдиха се и стъпките при подготовката за възприемане на филм. Учениците се запознават с редица проблеми и концепции, върху които ще трябва да разсъждават - мястото на киното в живота на човек и общество; авторът и авторското начало във филма, основите на филмовата професия; обща представа за видовете, жанровете на киното и техните задачи.
Галина Кателиева предостави и откъси от филми, които могат да се използват в учебните часове. С голям интерес и вълнение педагогическите специалисти изгледаха и части от анимацията за големия нидерландски художник Винсент ван Гог.
Учителите са убедени, че филмовата педагогика може да допринесе за развитието на жизненоважни умения и интереси на учениците и към други области на културата, като изобразително изкуство, литература, музика. Любопитството, емпатията, ангажираността, толерантността и радостта, оформени от филмовото образование могат да станат ключови за личностното развитие, гражданската отговорност и професионалното ориентиране на подрастващите.
Подготвил: Снежанка Пометкова - координатор на клуб "Активно учителство"
През първият ден от обучението учителите анализираха задачите, които стоят пред музейната педагогика:
Възпитателни - включване на източниците и предметите на човешката култура в процеса на формиране на нравствени ценности и естетическо светоусещане у детето, възпитаване на позитивно отношение към историята, традициите и техните носители;
Учебни - изработване на алгоритъм за включване на музейната работа в рамките на учебния процес;
Изследователски – формиране на навици и умения за търсене, проучване анализиране на предмети, факти и събития;
Организация на свободното време - предоставяне на способи за културен отдих и развлечения;
Естетически - удовлетворяване на потребността за приобщаване към красивото, създаване на положителен емоционален фон в учебно-възпитателния процес;
Комуникативни – разглеждане на музейната работа като педагогическо средство за формиране на толерантност в детския колектив.
Старши учител Облена Камбурова представи пред колегите възможни варианти за провеждане на урок в музей:
Учителят може да проведе урока сам, като предварително се е запознал с експозицията и с музейните ресурси, които ще използва. Музеят може да предостави работни листове, подбор на текстове или други материали, предварително уточнени с учителя. Музеят е само координатор;
Учителят делегира провеждането на урока на музейния специалист, като той само помага и асистира. Може да използва сценария на музейния урок, за да го провежда сам в бъдеще;
Музейният специалист и учителят работят заедно и методически се допълват един друг. Темата на урока може да промени ходовата линия при разглеждане на експозицията и да погледне на определените за урока експонати от друга гледна точка;
В практическата част на работната среща се разгледаха основните стъпки при проучване на предмет в музея от учениците. Те трябва да опишат физическата характеристика, конструкцията, функцията на предмета, стойността, дизайна му и на кого е принадлежал. Учителите изработиха и различни варианти на Работни листи, които могат да се използват при посещение в исторически, етнографски, природонаучен музей.
Обсъдиха се и възможни варианти на задачи за изпълнение от учениците, след посещение на даден музей: писане на есе, творчески доклад, рисунка, изработване на модел, маска, костюм, разиграване на игри и др.
В заключителния етап на срещата се обобщиха предимствата на музейното образование:
• Обогатява общата култура на учениците и формира осъзнато отношение на подрастващите към културно-историческото наследство;
• Изгражда патриотично самосъзнание и формира чувство за национална гордост;
• Спомага за споделяне на обща историческа памет;
• Подпомага теоретичното изучаване на учебния материал с артефакти;
• Води до постигане на по-високи образователни показатели в училищата;
• Запазва културната идентичност;
През втория ден от обучението старши учител Галина Кателиева се спря на ролята на кинопедагогиката в образователния процес. Тя посочи, че се използват различни модели, форми и методи за възпитание чрез екранните изкуства. Навлизането в ерата на дигиталните технологии доведе до възможността ученикът от роля на зрител да се превърне в кинотворец. Затова ученическите творчески процеси в тази област трябва да включват: изследователски, аналитични, експериментални, практически умения, както и умения за себеизразяване; естетическо разбиране и критична оценка; интелектуални, творчески, интуитивни способности и въображение; и разбиране на връзката между движещото се изображение и други форми на изкуство, дисциплини и практики.
Педагогическите специалисти анализираха трите форми, които биха могли да осъществят в кинопедагогиката: устни, писмени и игрови:
Устните включват: обяснения на учителя преди гледане, обобщение на видяното след гледане; четене по време на час на откъси от публикувана във филмовата литература (за този филм или за проблема, свързан с него); обсъждане след оглед; изгледи-сравнения върху материала на филмовите адаптации.
Писмени форми: рецензии на филма (включително сравнителни рецензии на филмовата адаптация); филмово есе; прегледи; обобщаване на литература за киното; превод на откъс от литературно произведение на езика на филма (опит в написването на сценарий); създаване на училищни кино кътове.
Игровите форми включват: рисунки, колажи по темите на гледания филм; съставяне на сюжет от различен набор от кадри; филмови викторини; филмови турнири между класове и училища; изложби и др.
Обсъдиха се и стъпките при подготовката за възприемане на филм. Учениците се запознават с редица проблеми и концепции, върху които ще трябва да разсъждават - мястото на киното в живота на човек и общество; авторът и авторското начало във филма, основите на филмовата професия; обща представа за видовете, жанровете на киното и техните задачи.
Галина Кателиева предостави и откъси от филми, които могат да се използват в учебните часове. С голям интерес и вълнение педагогическите специалисти изгледаха и части от анимацията за големия нидерландски художник Винсент ван Гог.
Учителите са убедени, че филмовата педагогика може да допринесе за развитието на жизненоважни умения и интереси на учениците и към други области на културата, като изобразително изкуство, литература, музика. Любопитството, емпатията, ангажираността, толерантността и радостта, оформени от филмовото образование могат да станат ключови за личностното развитие, гражданската отговорност и професионалното ориентиране на подрастващите.
Подготвил: Снежанка Пометкова - координатор на клуб "Активно учителство"